Силата на думите

Само една дума може да предизвика сериозни последствия в човешкия организъм

Учени доказаха, че думите имат пряко влияние върху структурата на молекулите на ДНК, а следователно и върху човека като цяло. Каквато лексика използва човек, какъвто е речниковият му багаж, такъв е и животът му.

От време на време в обществото се разгарят дискусии за това дали трябва да се псува. Учени твърдят, че ругатните буквално се врязват в генетичния апарат, в резултат на което се извършват мутации, които от поколение на поколение водят до израждане.

Когато човек постоянно ругае, неговите хромозоми се късат и огъват, а гените сменят местата си.  В резултат на това ДНК започва да изработва противоестествени програми, а така постепенно на потомството се предава постановката за самоликвидация.

Експеримент с “облъчване” на семена  на растения с лоши думи се провеждал много години. Почти всички семена загинали, а  оцелелите се превърнали в генетични изроди. Тези чудовища пренесли много болести, които се предавали по наследство. След няколко поколения потомството им напълно се изродило. Интересен факт: мутагенният ефект не зависел от силата на думата – тя можело да се произнася силно или шепнешком.

Изводът на учените е следният: определени думи имат не енергийно, а информационно въздействие върху ДНК.

Бил проведен и противоположният експеримент. Учените “благославяли” семената, които били убити от мощно радиоактивно облъчване. В резултат обърканите гени, разкъсаните хромозоми и спирали на ДНК се върнали на предишните си места и загиналите семена оживели.

Скептиците се отнасят с недоверие към тези изводи. Как могат обикновените думи да влияят върху наследствеността? Нашата представа за генетичния апарат като съставен само от химически вещества е остаряла. За да се изгради от ДНК жив механизъм, са необходими много по-сложни конструкции. Програмата на човека е закодирана  във физическите полета, които се създават около хромозомите и имат холографски строеж.

Цялата информация за миналото, настоящето и бъдещето на организма в концентриран вид се съдържа във всяка точка на вълновия геном. Молекулите на ДНК си обменят тази информация чрез електромагнитните вълни, включително акустичните и светлинните.

Днес учените се научиха да зареждат ДНК с енергията на светлината и звука. Излъчвайки определени генетични програми, те стимулират резервните възможности на организма.

Изводът е еднозначен – ДНК възприема човешката реч. Нейните “уши” са идеално приспособени за улавяне на звуковите вибрациии.

Някога Пушкин писал на жена си: “Не цапай душата си с четене на френски романи…” (бел. ред. – т.е. „с вулгарни текстове“).

Някой може да се усмихне на тази препоръка на гения, но учените откриха, че дори мълчаливото четене стига до клетъчните ядра по електромагнитните канали.  Един текст оздравява наследствеността, друг я травматизира.

Известният физик Пьотр Гаряев смята, че с помощта на словесни мисъл-форми човек създава своя генетичен апарат. Например детето наследява от родителите си деформираща програма и започва да псува и ругае. Така то разрушава и себе си, и своята среда, както социална, така и психологическа. И тази “снежна топка” се търкаля от поколение в поколение.

Така че на нашия генетичен апарат не му е безразлично какви книги четем или какви филми гледаме. Всичко се запечатва във вълновия геном, т.е. във вълновата генетична програма, която променя в една или друга посока наследствеността и програмата на всяка клетка. Една дума може да предизвика неизлечима болест, а друга – да излекува човека. При това вашата ДНК не разбира дали вие общувате с живи хора или с героите от телевизионния сериал.

Човекът прилича на паметна книга, в която записва своите отзиви и пожеланията на всички други, включително и своите. Тази информация не само го формира като личност, но и се запечатва в ДНК. От нейното съдържание зависи здравето на потомците му.

По материал на rasper-bg.com


Бележки  Японският учен Масару Емото (1943-2014) прави експерименти с водата като я излага на музика, реч, фотографии, мисли и думи, написани на хартия и прикрепени към стъклен съд, а след това фотографира замразените капчици вода, подложени на експеримента. Резултатите са поразителни.
Симфонията на Бетовен образува прекрасни, добре оформени кристали. 40-та симфония на Моцарт създава кристали, нежни и елегантни. Контрастен е резултатът при водата, изложена на хеви метал музика – фрагментирани и деформирани кристали.
Резултатът от експеримента с бутилка вода и залепен на нея надпис „Благодаря“ са красиви хексагонални кристали, а от водата, изложена на думата „глупак“ – фрагментирани и деформирани. Най-прекрасно зарежда и пречиства водата съчетанието от думите „Любов и Благодаря“.

www.jenite.net

Харесвам(11)Не харесвам(1)

Още по темата

Сподели това чрез...Share on Facebook1.1kShare on Google+0Tweet about this on TwitterEmail this to someone

2 мнения по „Силата на думите“

  1. Всичко със сигурност е вярно. Бих добавил, че мислите ни имат същото влияние и ефект върху цялата физико-химична и биологична същност на нещата. С лицемерно поведение може и да заблудим хората, но Творецът ни "гледа" отвътре...

    Харесвам(4)Не харесвам(0)
  2. Чудесна статия!
    Доказателство за това е спасеното с музика на Моцарт недоносено бебенце в болницата в Пазарджик. Родено в 5-тия месец.

    Харесвам(5)Не харесвам(0)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *